бъди задраскана дъга,

бъди и бедна и богата,

бъди и радост и тъга.

Не ме оставяй и не тръгвай,

мълчи до мен и с мен тъжи,

дори и пръста си не мръдвай,

но тихо тука остани.

Ще се наситя да те гледам

и мислите сами ще спрат,

потъват в мен и ставаш бледа,

оттегляш се в душевен кът.

Изпращам те и си свободна,

сама напред да продължиш,

изпускам те и ставаш волна,

ти имаш право да летиш.