Толкова години си мислех, че като си взема така, нещо сладичко и се възнаграждавам! Не се чува, но се смея демонично сега! Нищо такова, това  си е чистата проба наказание за душата, тялото и жената като цяло. Утехата е малотрайна и незадоволителна, но за сметка на това, съжалението е протяжно дълго. Каква ирония, нали, а винаги има за какво да се награди/накаже човек. Взимаме нещо сладичко и получаваме своята опияняваща доза еуфория и ендорфин...
Празници са, а унинието се спотайва някъде там и дебне...Прекаляваме с храната и питиетата и се успокояваме сами - е нали са празници, мога да се поглезя малко...Малко днес и малко утре, много в други ден...А понякога наградите и отпускането на краят са добре маскирани наказания за теб самият! Толкова много НЕхрана можем да изсипем в себе си...Колко алкохол задоволява празнуването, а колко от него дави мъка?!
Празници са, зарязала съм малкото спортуване, забравила съм (почти) здравословното хранене, ударила съм го на живот и...наказание! Защото празниците ще свършат и аз ще си причиня мазохистичното удоволствие да се изтезавам,



докато не вляза в що годе прилична форма!
Весели празници, весели маси...само на тялото ми не му е весело, то не е извадило добър късмет от баницата, на него са се паднали шантав ум и твърде налудничава душа...