Вече не се търсим, не се намираме
в душите си не се побираме,
не си говорим, не се разбираме
стоим във себе си, умираме.
Поели сме по пътя на разделите, 
по пътя на ръцете си несплелите
вървим, но влачим си краката
и кой кому посочил бе вратата?!
И в теб ли времето е спряло, 
сърцето същото ли е разбрало,
сами сме, даже сме сиротни,
а мислите прокрадват се охотни.
Пълзят към другият да го намерят
и път наново да постелят, достигат теб, 
а ти им гръб обръщаш 
и тъжни те при мене се връщат.
Изпращаш твоите и те са 
нежни, мили и любовни, 
но аз ги срещам с погледи отровни
и връщам ги към тебе осквернени,
и свиваш ги дълбоко наранени.
Обичам те и ти обичаш зная, 
но аз сама ще се разкая или пък
ти ще бъдеш първи, намираме се, 
губим се или сме мъртви!